През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не са костите на Левски.
Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването.
Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
ВАСИЛ ИВАНОВ
КУНЧЕВ – ЛЕВСКИ
1837-1873
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи
организира обир на турската поща в Арабаконак.
Левски е против, но е подкрепен единствено от поп
Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците
нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за
вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и
решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се
прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива
заловен от турската полиция до Къкринското ханче
(източно от Ловеч). При залавянето му Левски
притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от
Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене,
но го гълта, за да го скрие от турците.
Спори се за името на предателя — поп Кръстю
Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или
Марин поп Луканов (председателя на комитета). През
1925 историкът Димитър Страшимиров публикува
обширен труд, в който представя доказателства, че
именно поп Кръстю става доносник на турските власти
и дава сведения за местоположението на Левски.
Съществуват и мнения, че предател не е имало.
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На
18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г.
присъдата е изпълнена в околностите на София.
Мястото на обесването на Васил Левски се намира в
центъра на днешна София, където е издигнат негов
паметник.
По материали от интернет